История
„Та ти казвам, българино! Кай се, кай се в своето читалище. Себе си занеси там, детето си. И детето на детето си. И посвети го в наука и култура, понеже читалището, после църквата, е твоят храм. И го почитай!”
С тази мисъл родолюбиви поповчани през далечната 1882 година поставят основите на нашето читалище. Възникнало като културно- просветно средище, през годините то е съхранило дълбоко в себе си чисти пориви и идеи, родило и възпитало е будни умове, самобитни народни таланти.
Още първите читалищни деятели- Димитър Йосифов, Стоян Топалов, Радой Козаров, ясно определят целите и задачите му. „Читалището е свещено място. Това е второто училище, втората черква за всички.”- говори в спомените си един от неговите създатели Михаил Тодоров- Кубадинов.
Години по-късно Рали Арнаудов ще каже, че читалищната деятелност е за хората, живеещи с огъня в сърцето си. Огън, пръскащ познание и светлина и съхранил се във всички, които с дарбата си съградиха историята на този храм на българщината.
Хиляди са поповчаните, свързали дарбата си с НЧ „Св. Св. Кирил и Методий” през тези 143 години. За мнозина от тях читалищната дейност се е превърнала в начин на живот, в морал и мироглед. За всички нас тази сграда е дала възможност да се срещнем за първи път с прекрасния свят на изкуството, с писаното слово, с красотата на българския фолклор, с историята на родния край.
През читалищна сцена преминават такива дарования като Елисавета Костова, Петрана Ламбринова, Хрисанд Бъчваров, Сава Димитров, Иван Братанов, Йовчо Крушев и още много други, оставили своя следа в българската култура.
С богатата си и разнообразна дейност читалищната библиотека има сериозни традиции и силни позиции в книжовното дело на региона. Със своето книжно богатство с над 72 000 тома литература, тя задоволява търсенията на хората в целия спектър на човешкото познание. Днес библиотеката чрез силата на своята традиция продължава да вгражда ум, душа и сърце за събиране, опазване и разпространяване на знанието като най-скъпия човешки ресурс и като фокус събира очакванията на хората, оставайки един истински оазис на духа.
Развивайки традициите, поставени от нейния основател проф. Христо Панчев, успешно продължава дейността си и детската музикална школа. И днес възпитаниците и разнасят славата на българското музикално изкуство по наши и световни сцени.
В едно с просветителската си функция, читалището създава и пространство за културно творчество. Заблестяват забележителни колективи и именити художествени ръководители. От първата театрална постановка до емблематичния фолклорен танцов състав „Северняци”, читалищната сцена бе духовно поприще и на градски смесен хор „Христо Смирненски”, Битов ансамбъл, Състав за състезателни танци, мъжки вокален октет, Детска вокална група, Студио за модерен балет, Кръжок дърворезба и изобразително изкуство. От 1993 година НЧ „Св. Св. Кирил и Методий” е инициатор и авторитетен домакин на НФАК „Мини филм – Попово”.
